Географско положение на континента Северна Америка

Континента Северна Америка е разположен изцяло в северното полукълбо  и  като континентална суша - изцяло в западното, но крайните западни продължения в Алеутските острови преминават в източното полукълбо /на запад от 180  меридиан/. Към континента принадлежат редица други групи и единични острови,между които и най-големият на Земята - Гренландия. Крайни точки на континенталната суша и на островите:

- на север - н.Мърчисън на п-в Бутия /71°58'с.ш/ и н. Морис Джесъп на о. Гренландия /83°40''с.ш./

- на юг - н.Мариато на   п-в Асуеро в Панамския провлак /7°12/с.ш./

- на запад - н.Принц ъв Уейлз на п-в Стюърд в Беринговия проток/168°05 з.д,./ и на Алеутските острови /173°40/'и. д./

- на изток - н.Сейнт Чарлз на п-в Лабрадор /55°40'з.д/ и н.Североизточен на о.Гренландия /11° з.д./. 

- Северна Америка е силно разчленен континемт/на второ място след Европа/-островите /заедно с Гренландия/ заемат 17%, а. полуостровите - 9% от общата площ възлизаща на 24 228 000 км /трето място след Азия и Африка 16.35% от сушата на Земята/.

Общ преглед на морфоструктурното развитие и особеностите на релефа

А. Морфоструктурно развитие на сушата на континента и островите

I Платформени морфоструктури  - подобно на Европа и континентът Северна Америка е образуван от едно първично сушево ядро - Северноамериканската платформа,състояща се от две части:

- Канадски /Лаврентийски/ щит, заемащ северните части на континента /около Хъдсъновия залив/ и почти изцяло островите в Северния Ледовит океан /с изклчение на източните части на о.Гренландия/- тук старата докайбрийска основа на платформата е издигната и кристалинните скали /гнайси, шисти, гранити/ се подават на повърхността във вид на щит - на п-в Лабрадор издигането е до 1000 м, а.в Арктичните острови и до 2600м.

- Мисисипска плоча, заемаща обширно пространство на юг от Канадския щит до Мексиканския залив - тук докамбрийската кристалинна основа е потънала и припокрита от мощна седиментна надстройка от почти хоризонтално залягащи палеозойски /морски - таласогенни/ и мезозойски /теригенни - образувани при континентални условия/ пластове. Границата между Канадския щит и Мисисипската плоча е маркирана от многобройни тектонски падини, заети впоследствие от подредени във вид на огърлица големи сладководни езера с ледников произход. В пластовия комплекс на Мисисипската плоча на много места са се образували куполни гънки /диапири/, в които се разкриват находища на нефт, а в периферията му особено към Канадския щит и на запад към Кордилерите се е образувал характерен куестов релеф /ридове със заострени била от полуизправени пластове в съседство с издигащи се различни морфоструктури/. Върху най-силно огънатата, /потънала във вид на огромна синеклиза/ средна част на Мисисипската плоча са оформени Централните равнини, а    по- издигнатите западни части - Големите равнини.

II. Гънкови морфоструктури – образувани са около платформата - в източните и в западните части на континента и прилежащите острови.

1.Стари гънкови структури, образувани през двата тектонски цикъла на палеозоя /каледонски и херцински/, изграждат планината Апалачи в източната част на континента, включително п-в Нова Шотландия /Нова Скотия/, островите Кейп Бретън и Нюфаундленд, както и Източногренландските планини с най-висок връх Гунбьорн /3700м/ - чрез този старонагънат планински пояс Северна Америка се свързва с Европа /след палеозоя/ в общия мегаконтинент Лавразия, съществувал до неогена.

2. Млади гънкови стуктури, образувани през двата алпийски тектонски цикъла - староалпийски /мезозоя/ и младоалпийски /неозоя/, изграждат мощната планинска система Кордилери в западните и южните части на континемта, включително  Алеутските острови, полуостровите Аляска и Калифорния и островите по западното крайбрежие, както и редиците на Големите и Малките Антилски острови на юг Интензивното нагъване е станало през мезазоя - по време на така наречената Невадийска орогенеза /староалпийски тектонски цикъл за Алпо-Хималайската планинска система/ и към края на кредата - Ларамийска орогенеза, когато са се образували двете главни надлъжни вериги на Кордилерите: Източна /Скалисти планини/ и Западна /редица от различно наименувани планини/, между които са останали затворени об-ширни между планински плата и басейни като стабилни междинни масиви /подобно на Алпо-Хималайския пояс/. Напред с нагъването на главните вериги в тях са били  внедрени големи гранитни интрузии - причина за богата металогения /образуване на рудни полезни изкопаеми/ и зa високо издигане на веригите особено /Аляските планини на север /над 6000м/, отделни планини в средните части /naд 4000м/ и в известната със съвременния си вулканизъм т.нар. Мексиканска вулканска ос на юг /над 5000м/, като вулканизъм се проявява и в най-южната стеснена част на континента и прилежащите редици острови. Най- късно - през неозоя /терциера/ се е образувала третата крайна западна брегова верига на Кордилерите изграждаща редицата на Алеутските острови, п-в Аляска, многобройни острови по западното крайбрежие /формиращи далматински тип бряг/, оформяща по на юг западната ограда на грабена на Голямата Калифорнийска долина и завършваща най на  юг като хорст в п-в Калифорния. Като най-млада, в нея се проявява активе съвременен вулканизъм /на Алеутските острови и п-в Аляска/ и силни земетръси /в района на Сан Франциско/.

Оформянето на съвременните очертания на континента завършва с образуването на просторни наносни низини по крайбрежието на Атлантическия океан и на Мексиканския залив.

Особености на съвременния релеф, формиран от платформените и гънковите морфоструктури и моделиран главно от плейстоценското континентално и планинско заледяване.

 

  През плейстоцена по-голямата северна част на континента заедно с арктичните острови е била обхваната от континентално заледяване и ледниците са спускали на юг до 40° паралел четирикратно като са формирали характерни форми. Изчезнали са преди 6500 години. Реликтен е леденият щит на о.Гренландия  и ледените куполи в някои от островите в Северноамериканския арктичен архипелаг. От континенталното плейстоценско заледяване не е бил обхванат само басейнът р.Юкон в северозападната част на континента поради сух климат. В периферията на ледника в периглациалната област са били навети мощни /30м/ лъосови покривки, върху които впоследствие са образувани плодородни черноземи. В Кордилерите е имало планински тип заледяване с характерни за него глациални форми на релефа. След оттеглянето /стопяването / на континенталния ледник морето повишава нивото си и настъпват няколко трансгресии, съпроводени със заливане на големи части от сушата и формиране на многобройни островни заливи и протоци в Арктичния архипелаг.

  Според надморската височина на релефа, главно в резултат на формиращите го морфоструктури, в континета се очертават три меридионално простиращи се височинни зони: запалва високопланинска, формирана от Кордилерите с най-висок дял Аляските планини с вр. Маккинли /6194м/, средна платовидно-низинна, формирана от платформените структури на Канадския щит и Мисисипската плоча и източна средно- и нископланинска, формирана от Апалачите с най-висок връх Мичъл /2037м/. Като цяло, най-широко простиране имат равнинно-хълмистите и нископланинските пояси /200-1000м/ - 67%, а средно-и високопланинските /над 1000м/  заемат 23% и низинно-депресионните/под 200м/ едва около 10% от площта на континента, като най-ниската точка е депресията Долината на смъртта /Долината на мъртвите/ в южната част на Големия басейн и източно от планинския дял Сиера Невада /-85м/.

Средната надморска височина на континента е 720м - на четвърто място след Антарктида /2350м/, Азия/960м/ и Африка /750м/.