Западна Северна Америка,Източна Северна Америка,Средна Америка

Западна Северна Америка

Обхваща мощната планинска система на Кордилерите, от Беринговия проток на Север ди Теъантелек на юг, достигащ на изток до Големите равнини и Мексиканския залив. В регионално отношение се поделя на 4 части като природногеографски страни: Аляски, Канадски, Щатски и Мексикански Кордилери.

 

I. Аляски Кордилери - обхваща най-северозападната част от континента в границите на щата Аляска и малка част от канадска територия като на изток границата е р.Макензи/Аляска е продадена от Русия на САЩ през 1867г. за 11 млрд.златни рубли и в нея са запазени много руски наименования на географски обекти/ Аляска е 50-ти щат на САЩ от 1962г.

Аляските Кордилери имат същите структурни особености характерни за цяла планинска система - изградени са от трите надлъжни вериги,но тук те са дъговидно извити - типична тектонска виргация и се проследяват на Чукотския п-в Азия. Източната главна верига тук изгражда планините Макензи на изток и Брукс на север,а западната главна верига – високо издигнатите Аляски планини с най- високия вр. Маккинли /6194м/и  между тях е затворен обширният Юконски басейн с Юконското плато,където с разкрити богати залежи на злато, станали причина за "златната треска" през век /особено по долината на р.Клондайк, десен приток на р.Юкон/, Бреговата верига изгражда тесния дълъг п-в Аляска и Алеутските острови с проява по цял им протежение на съвременен вулканизъм - 32. действащи вулкани на Алеутските-острови /до2856м височина/ и известните вулкани на п-в. Аляска Вениаминов /2560м/ и Катмай/2047м/ с газова ерупция през 1912г. По  на изток планините от п-в. Аляска се сливат с веригата на високите Аляски планини в също така високия масив Сейнт Илайъс с вр.Логън /6050м/,по западните склонове на който поради влажния океански климат и ниско положение на снежната граница са образивани най-дългите долинни ледници на Земата: Хоубърд /145м/ и Маласпина /55м/,челото на който се спуска към фиордовия залив Якутат.

Валежите по крайбрежието надхвърлят 2000мм /достигат до около 4300мм  при ст. Латуш/чести мъгли /над 70% от дните са облачни/, а в Юконското плато валежите са едва З00мм /поради валежна сянка/. Температурите са сравнително високи голямата географска ширина поради топло океанско течение - Алеутските острови са център на ниско атмосферно налягане /баричен минимум подобно на Исланския/и имат климат на "вечната есен", а във вътрешните части на Аляските Кордилер: климатът е с континентални черти.

 

II. Канадски Кордилери - в гранщите на Канада, щатите Британска Колумбия и Алберта и малка част от щата Аляска в крайбрежните тихоокеански острови. Състоят се също от трите надлъжни вериги, като източната главна верига тук се нарича Роки маунтинз /Скалисти пл./ западната образува Бреговите пл./Морски Алпи/ с най-висок връх в тази час Уодингтън /4042м/ и между двете е затвърена междупланинска платовидна област /750-800м/ с дълбоки грабени, в които реките Фрейзър и Колумбия в горното течение правят остри завои, а бреговата верига тук е разчленена на многобройни удължени и успоредни на брега острови и полуострови, отделени чрез също така продълговати заливи и проливи /канали/далматински тип бряг с фиордов изглед. 

Най-голям от островите е Ванкувър в най-южната част на островната редица, а на север от него са групите малки острови Куин Шарлот и Архипелаг Александър. Климатът в островите и крайбрежието е океански - мека зима с чести мъгли и валежи до 2000мм и прохладно лято - ст.Ванкувър на 490 с.ш. има ср.год. температура 9,30 С ( ср,ян.2,2° и ср.юлска 17,8°С, год. валеж 1570мм, а във вътрешните планински области е по-студен и сух континентален.

 

III. Щатски Кордилери - в границите на САЩ - тук планинските вериги са най-раздалечени една от друга - двете главни вериги са извити като дъги съответно на изток и на запад и ограждат просторни вътрешнопланински плата и басейни като планинската система достига най-голяма ширина - 1600км между Денвър на изток и Сан Франсиско на запад, а на планинските вериги се пада само 500км. Източната главна верига, наричана тук Скалисти планини представя система от стъпаловидно разчленени хорстове и ридове между вътрешни високопланински котловини, наричани парк, от които най-известен е Йелоустоновият парк  с вулкански конуси, лавови плата, солфатари /с жълти утайки/, минерални извори, гейзери, дълбоки каньони, водопади, езера /на площ от 9000км²/ - южно този парк Скалистите пл. се издигат до най-високата си точка вр.Елбърт /4399м/ над Денвър, а на юг постепенно се понижават. Западната главна верига образува Каскадните планини на границата с Канада /започват от устието на р.Фейзър/ и по на юг високо издигнатата непрекъсната верига Сиера Невада - /”Снежен трион” поради постоянно заснеженото назъбено било/ с най-високия връх : Щатските Кордилери Уитни /4418м/, завършваща стръмно на запад към грабена : Голямата Калифорнийска долина - по този склон в ледниковата долина на р.Мерсед, е образуван най-високият водопад в континента - Йосемитски,на 3 етажа с обща височина 792м, а също така стръмният източен склон в южния край на планината се спуска към грабена на най-дълбоката депресия Долината на смъртта /-85м/. Бреговата верига е непрекъсната и оформя нерачленен  бряг с проява на активна сеизмична дейност.

Затворени между двете главни вериги просторни платовидно-котловинни понижения са:

Колумбийско плато- на север в съседство с Канада - обширно лавово плато /най-просторната лавова покривка на континента/,/650 000км²/ с денивелация

на север от 1800 до 500м, прорязано от дълбоки /до 600м/ грабенови долини на реките Колумбия с големия й ляв приток Снейк ривър и др. с много прагове и водопади. Има полупустинен климат с оскъдни /350-500мм/ валежи поради валежна сянка.

 – Големият басеин - обширно междупланинско понижение / 600 000км²/  със средна височина 1000-1500м, заето от мозайка хорстови планини и грабени с обща денивелация от север на юг, представляващо затворен безотточен басейн с много сух климат и временни реки, които се губят в наносите, както и голям брой солени безотточни езера - с най-голяма площ е Голямото солено/ соленост230%/ езеро на  1282м височина, но много плитко и се прекосява от трансконтиненталната ж,п. линия, свързваща Атлантическото с Тихоокеанското крайбрежие. В южната му част в дълбок грабен е формирана депресията Долината на смъртта./-85м/,където е измерена екстремната максимална температира на континента 57,60 на сянка. На юг са пустините Мохаве и Хийла, а на север – Невадийската пустиня.

- Колорадско плато/ 330 000км²/    на юг от Големия басейн на най-южната част на Щастските Кордилери на границата с Мексиканските- обширна плочеста земя с хоризонтално залягащо палеозойски пластове над докамбрийска кристалинна основа, разчленена чрез разседи и флексирни огъвания – предполага се , че откъсната част то Северноамериканската платформа /Мисисипската плоча/ и включена между главнтие вериги на Кордилерите по време на горнокредната / ларамийската/ орогенеза / нагъвателен цикъл или фаза/ . В този пластов комплекс от различно оцветени пластове е всечен Големият каньон с дълбочина до 1800 м и дължина 350км. На р. Колорадо – единствената река пресичаща полупустиннто плато/ дължина 2330км/, а в най – долното си течение и пустините, където губи голяма част от водите си и дори пресъхва/ голям проблем през последните десетилетия/.

 

IV. Мексикански Кордилери - в границите на Мексико - от пустините Моухаве и Хийла и р.Рио Гранде на север до провлака Теуантепек на юг  и от Тихия океан на запад до Мексиканския залив на изток. Тук двете главни вериги на Кордилерите продължават,  като източната образува планината Източна Сиера Мадре /Сиера Мадре Ориентал/,а западната - Западна Сиера Мадре /Сиера Мадре Оксидентал/ и между тях остава затворена типична блоково-разломна структура като стабилен междинен масив/от типа на Големия басейн/ с височина от 1500 до 2000м, известна с наименованието Мексиканска Месета. Южно от нея двете планински вериги се спояват в обща млада структура,/ Вулканска Сиера, а по на юг-Южна Сиера Мадре/, наричана Мексиканска вулканска ос, с голям брой угаснали и действащи вулкани, от които най-високи и най-известни  са: Попокатепетъл/5452м/ до Мексико-сити и Ситлалтепетъл /Орисаба - 5700м/ това ез най-силно земетръсната област в Мексико. Вулканските конуси са разчленени от дълбоки долове, известни с името баранкоси- Бреговата верига тук се простира във вид на дълъг 1000км хорст, оформяйки п-в Калифорния, отделен от континента чрез дълбокия до 2000м грабен на Калифорнийския залив.

Под влияние на студеното Калифорнийско течение климатът на западното крайбрежие е по-сух в сравнение с източното, а най-суха е Мексиканската Месета -попада във валежна сянка /год.валежи 400мм/ и е област на постоянен баричен максимум. Реките са къси, с непостоянен режим особено във вътрешната междупланинска област, където има и безотточни солени, а и вулкански езера. Растителността се отделя в самостоятелна Сонорска флористична област с характерното разпространение на специфични видове като: кактуси /високи до 10м/ ,столетници,дървесна юка, храстовидни формации ’’чапарал,, от вечнозелен дъб идр.

 

Източна Северна Америка

  Обхваща източната половина на континента с обширни платовидно-равнинн низинни и нископланински земи от Кордилерите /Скалистите планини/ на запад до Атлантическия океан на изток и в съответствие с основните морфографски различия се поделя, на 5 природногеографски страни,както следва:

I Канадски щит - заема голяма част от същинския Канадски /Лаврентийски/

щит около Хъдсъновия залив и се огражда в периферията от долината на р.Макензи и езерната линия междуе з.Атабаска и Горно езеро и р.Сейнт Лорънс,Характеризира се с пластово-стъпален релеф, оформен при разломяването на докамбрийската кристалинна основа на Канадския щит в по-голямата северна части с куестов релеф в периферните части в съседство с Мисисипската плоча, оформен в денивелираните /издигнатите/ палеозойски и мезозойски пластове на плочата, като повсеместно доминира общо взето малка надморска височина /150-600м/ и само на п-в Лабрадор отделни възвишения надхвърлят 1000м /поради по-интензивно издигане/ със стръмни склонове към Атлантическия океан с фиорди.

Релефът е млад - моделиран през плейстоцена от континенталния ледник - глацио-екзарационен в по-голямата северна част с шлифовани и надраскани скални повърхности и глацио-акумулативен в най-южните части с моренни валове, а посъвместно в продълбани от ледника тектонски понижения са формирани многобройни езера  и блата. Реките текат в слабо врязани скалисти корита с прагове и водопади и  имат слабо очертани вододели.

Климатът поради откритостта на север е суров с континентални белези, вегетационният период е от 60 дни на  север до 160 дни на юг към Големите американски езера, развита е геокриолитозона на север с тундрова растителност,а на юг - просторна тайга, разредена от многобройните езера и блата.

II Апалачи – дълга около 2600км и широка средно 400км ниско- и средновисока планинска система с посока югозапад-североизток, разположена на изток от Централните равнини да Атлантическата низина и океана – старонагънатата, силно денудирана, като северната част е изградена от каледонски структури, а южната от херцински с граница помежду им напречно тектонско понижение в средните части с грабеновото езеро Чамплейн и долината на р.Хъдсън на юг - по този грабен са се оттичали водите на Големите американски езера на юг към Ню Йорк и океана през плейстоцена, когато пътят им по р.Сейнт Лорънс е бил преграден, от континенталния ледник, обхващал и Северните Апалачи. От този напречен грабен планинската система се поделя на 2 части:

 

1. Северни Апалачи - простират се от грабена Чамплейн-Хъдсън до залив Сейнт Лорънс като структурите им изграждат п-в Нова Шотландия, о-в Кейп Бретън и се проследяват на о-в Нюфаундленд. Имат силно загладено било от континенталния ледник с уединени върхове-твърдици, наричани ‘’монаднок’’ - най-висок е вр.Уошингтън /Вашингтон,1916м/. На изток към океана се спускат денудациони склонови стъпала, завършващи с характерен риасов и фиордов тип бряг. В дълбоко врязания залив Фънди са измерени най-високите приливи в Световни океан - до 19.6м. Климатът е студен и влажен с мъгли и валежи при нахлуване на топъл океански въздух.

 

2.Южни Апалачи – по- масична и по – висока  част с най-високия връх в цялата планинска система Мичъл /2037м/ ,изградена от многобройни ридове съвпадащи с нормалните гънки или образувани в синклинални структури в резултат на селективна ерозия /синклинални възвишения/ - инверсен релеф много характерен за Апалачите и определян като апалачки тип релеф. В най-югозападната им част са оформени плата със средна височина 900-1200м с типичен карстов релеф в разкрити на повърхността дебелослойни силурски варовици. На изток цялата планинска верига завършва със стръмен склон към широко предпланинско стъпало, наричано Пидмънт с височина 200-400м, разширяващо се от р.Хъдсън на юг до 150км, а преходът на Пидмънт към Атлантическата и Мексиканската низина е с разседно-стъпален и флексурен откос , в който пълноводните апалачки реки врязвайки се образуват бързеи и водопади - известната Водопадна линия. Климатът е умерено топъл с обилни валежи /1000мм на север, 2000мм на юг/, равномерно разпределени през годината, продължителна снежна покривка в по-високите части /до 6 месеца на север/, а есента е дълга топла /индианско лято/.

 

III. Големите равнини — простират се меридионално във вид на широко подножно стъпало на Скалистите планини с дължина 3500км от р.Макензи на север до р.Рио Гранде на юг. На запад от скалистите планини ги отделя разседен откос издигнати и на места почти изправени палеозойски и мезозойдки пластове, образуващи ридове наричани "хогбак". Наклонени са от запад на изток от 1800 до 500м към Канадския щит, от който се отделят чрез характерен куестов релеф,а към Централните равнини се спускат чрез две щироки стъпала, известни като "високи" и "ниски равнини", заети от прерооте. В най-южната част са оформени платата Ляно Естакадо и Едуърдз с изразителни пластово-стъпални откоси. Климатът е сух –год. валежи с летен максимум- до 500мм/към Скалистите планини и под  350мм/ с пороен характер и чести градушки - причиняват интензивна ерозия опорояване на обширни земи с дълбоки долове и ровини /до 100м/, превърната пустеещи земи /"бедленд"/ особено в района западно от р.Мисури /Северна и Южна Дакота/,  в подножието на Скалистите планини се проявява вятърът "чинук"/фьон/. Реките са маловодни с пороен режим, с изключение на извиращите от Скалистите планини.

 

IV.Централни равнини - заемат огъната /потънала/ във вид на ограмна синеклиза част от Мисисипскава плоча и се простират между Големите равнини запад и Апалачите на изток и между Канадския щит на север и Мисисипската Мексиканската низина на юг. Към Канадския щит на север е формиран типичен куестов релеф, а по на юг в ивицата до реките Мисури и Охайо - типичен глацио-акумулативен - грамадни челни моренни валове, дънни морени и понижени, образувани от мъртвия лед с характерни форми - дръмлини, ози и зандрови полета и следи от напуснати речни долини, наподобяват прадолините в Средно- европейската равнина/ ,а още по на юг в льосовите покривки е формиран характерен льосов релеф /лъосови блюдца/. В поречието на Охайо в разкрити на повърхността силурски и карбонски варовици е формиран изразителен карстов релеф /Щатите Кентъки и Индиана са най-просторните и известните карстови области в САЩ/ - тук е Мамутовата пещера с обща дължина на подземните ходове зали и разклонения до 250км, разположени на 5 етажа с типични синтрови образувания.

 

V. Крайбрежни низини - това са низините по Атлантическото крайбрежие. Мисисипската долина и крайбрежието на Мексиканския залив:

Атлантическа низина - простира се на изток от Пидмънт до Атлантическия бряг с височина 100-200м и ширина от З0км на север при устието на р.Хъдсън  и о.Лонг Айлънд до З00км на юг към п-в Флорида. На север от н.Хатъръс поради потъване на брега и удавени устия на Апалачките реки е формиран лиманен тип бряг, а на юг - лагунен, а наред с тях - и широки плажови ивици с дюни до 10м. Климатът е умерен и субтропичен на юг с мусонна циркулация. 

На юг Атлантическата низина се свързва с п-в Флорида / дълъг 600км и площ 110 хил.км/- също с низин релеф /ср.височина 75м/, формиран от млади /неозойски/ морски седименти -главно варовици с карстови форми и просторни блата и езера, а по бреговет широки плажови ивици /Маями,  Уест Палм Бийч и др./ и удобни заливи/Тампа/.

2. Мисисипската низина -  широка меридионално простираща се алувиална повърхнина около Мисисипи на юг от устието на р.0хайо до Мексиканския залив образувана на мястото на запълнен с наноси морски залив от терциера насам Делтата на Мисисипи напредва за сметка на залива и днес с около 100м годишно вследствие на голямото количество твърди наноси, които отлага реката и е причина за по-високо ниво на речното легло от ограждащите го низинни пространства и за обграждане на бреговете на реката с пясъчни валове. Делтата е формирана в юг от Ню Орлинз /Нови Орлеан/ и се състои от 4 главни ръкава, между които поради бързото й напредване се заграждат части от Мексиканския залив във вид на големи полусолени езера.

3. Мисисипска низина - простира се от двете страни на Мисисипската делта с обща дължина 1600км и ширина 150-750км с нисък блатист бряг с дюни, лагуни, пясъчни коси и мангрови гори.

 

Средна Америка

Обхваща южната стеснена част от континента и прилежащите острови на изток от нея и съответно се поделя на 2 природногеографски страни: континентална и островна.

 Континентална Средна Америка - простира се между провлака Теуантепек на север и Панамския провлак на юг като своеобразен "мост" между континентите Северна и Южна Америка с дължина 1800км и различна ширина - най-голяма при п-в- Юкатан и най-малка в Панамския провлак /55км/. Изградена е от двете главни вериги на Кордилерите, образуващи различно високи планини, обградени от равнинно-низинни земи. Западната верига се простира от северозапад на югоизток като образува почти праволинеен сравнително слабо разчленен бряг с малки полуостровчета и заливи, най-големи от които са п-в Асуеро /с най-южната точка на континента н.Мариато/ и Панамският залив /между него и Южна Америка/.  Тази верига почти по цялото си протежение образува високи плани чиито западни склонове се спускат стръмно,  на места от над 3000 м /дори и 4000м при вулкана Тахумулку/ към Тихия океан и завършват с тясна крайбреж низина. Източната верига се извива дъговидно от югозапад на североизток е два участъка,образувайки най-широките части на Континентална Средна Амерка с тектонски хлътналия помежду им грабен на Хондураския залив и оформя източните брегове с очертания по направлението на тектонските линии. От тези дъговидни разклонения на източната верига са образувани не много високи планини /под 2000м/ с легати склонове към равнинно-низинни земи, особено просторни на п-в Окатан оформени върху плоско наслоени горнокредни и неозойски варовикови пластове широко развит карстов релеф /сходен с п-в флорида и o.Ky6a с по-разчленен лагунен тип бряг.

Северната по-широка континентална част се отделя от силно лагунен тип бряг стеснената най-южна част не само на Континенталната Средна Америка но и  целия континент в Панамския провлак чрез напречно тектонско понижение с наименование Никарагуа,в което са образувани големите сладководни криптодепресионни езера Манагуа /по-високо/ и Никарагуа, свързани помежду си и оттичащи се в Карибско море чрез р.Сан Хуан. През плиоцена този грабен Никарагуа е бил свързан на запад с Тихия океан като воден басейн, но през кватернера в резултат на тектонско издигане и активен вулканизъм в западната верига е бил преграден откъм Тихия океан и денивелиран в източна посока.

Континентална Средна Америка е средище на силно проявен съвременен вулканизъм – по цялото протежение на веригите идващи от мексиканската част на Кордилерите /като продължение на Мексиканската вулканска ос/ се наблюдават редици от угаснали и действащи вулкани,най-висок от които е Тахумулку /322 в Гватемала, а най-активни са Санта Мария /3772м/ също в Гватемала,Санта Ана /2364м/ в Салвдор, Момотомбо /1258м/ в Никарагуа и др.

Климатът е тропичен в северната по-широка част - влажен тропичен по източните ниско планински склонове и крайбрежията под влияние на североизточните пасати о топлото течение Гълфсярийм и по-сух във вътрешните междупланински област западното крайбрежие, а на юг в най-силно стеснената част - субекваториален под 

Влияние на Североизточните пасати и на югозападните мусони – най-големи валежи в целия континент.

 

II. Островна Средна Америка - обхваща редиците на Антилските острови на изток от континенталната част, ограждащи от север и изток басейна на Карибско море и групата на Бахамските острови.

В редиците на Антилските острови преминават гънковите структури идващи от двата най-широки участъци на континенталната част, като първоначално изграждат западните острови от групата на Големите Антили - Куба от северния клон и Ямайка от южния, а между тях в дълбокоморска котловина /7б80м/ върху тясна подводна гънкова структура /разклонение от северния клон/ са разположени- Каймановите острови. От гънковите структури на островите Куба и Ямайка са образувани невисоки планини, обградени с равнинно-низинни земи, но от срещата им на о.Хаити е образувана високата планина Кордилера Сентрал вр.Тино /3175м/ - най-високият връх в Островна Средна Америка. Обединените вече в една гънкови структури на изток от о.Хаити изграждат и четвъртия по-голям остров от групата на Големите Антили – о.Пуерто Рико, а след това продължават в  източна, южна и западна посока във вид на дълга, разпокъсана на многобройни малки острови редица,наричана Малки Антили. Островите от редицата на Малките Антили, въпреки че са подредени по направлението на гънкови структури, имат предимно вулкански произход - с лавови покривки,вулкански конуси с чести ерупции и земетръси.

В регионално отношение Островна Средна Америка се поделя на 3 части:

1. Големи Антили - обхваща четирите по-големи острова: Куба/105007км  Хаити /Ла Еспаньола - 77200 км  /, Ямайка /11400 км  / и Пуерто Рико /8900 км 

2. Малки Антили- от своя страна- се поделят на 2. групи според разположението им спрямо североизточния пасат:

-Наветрени острови - разположени в меридионално направление в редица дълга 800км с по-големи острови в нея: Барбуда и Антигуа на север, Гуаделупа, Доминика и Мартиника в средните части и Барбадос и Гренада на юг:

-Подветрени острови - разположени по паралела успоредно на брега на континента Южна Америка,с по-големи острови: Бонайре и Кюрасао.

3. Бахамски острови -  отделна група острови разположени върху широка континентална плиткост северно от о.Куба - изградени са от оолитови варовици /оолит- овално минерално образувание с централно ядро от органично вещество или минерална частица/ с изключително нисък и плосък релеф /40-50м/ много карстови форми. Оградени са от коралови рифове. Групата включва 26 по-големи и 660 малки острови и от всички най-известен е о.Сан Салвадор, на който за първи път след прекосяването на Атлантическия океан Христофо Колумб достига до суша през 1492год. /тръгнал на път за Индия, но стигна до островите на Средна Америка, които нарича Уест /Западна/ Индия.

Климатът на Островна Средна Америка е влажен тропичен, при който във варовиковите седиментни пластове се формира характерен конусовиден карст наричан кокпитов /много характерен за о.Куба/.