Общ преглед на климата и водите на континента Северна Америка.

А. Климат - предимно континентален умерен /74% от площта/, в крайните севeрни части - студен /20%/ и в крайните южни части - топъл /6%/

I. Фактори на климата:

1.Релеф - формираният платовидно-равнинно-низинен коридор между Кордилерите и Апалачите позволява пряк допир между арктичните и тропичните въздушни маси -  арктичните през зимата достигат до Мексиканския залив на юг ,а тропичните през лятото - до Хъдсъновия залив на север тези резки смени са npичина за възникване на торнадо и урагани /подобно на азиатските тайфуни/ и за няколко часа температурата на въздуха може да спадне до 20°С. От друга страна мощната верига на Кордилерите ограничава тихоокеанското влияние в тясна ивица по крайбрежието и по-голямата част от континента на изток има континентален климат /попада във валежна сянка /с годишни валежи до 500мм главно с летен максимум, а зимата е студена  с продължителна снежна покривка.  През пролетта  по източните склонове на Скалистите планини се проявява топлият и сух вятър чинук, който изсушава посевите /подобно на проявяващия се при нашите условия местен вятър фьон/.

2. Атмосферната циркулация - над по-голямата част от континента на изток, от Кордилерите през зимата се настаняват безпрепятвтвено арктични въздушни маси и обуславя мразовита зима с трайна снежна покривка и проява на студен сух континен-тален мусон в източните крайбрежни части /подобно на Източна Азия/ - станция Ню Йорк на  географската ширина на Неапол, има с 10° по-ниска средна януарска температура,  а през лятото влияние оказва влажният океански мусон, обуславящ не много горещо лято и летен валежен максимум дори и в субтропичния пояс. По полярния фронт /разделящ умерените от тропичните въздушни маси/ се проявява активна циклонална дейност от запад на изток в географските ширини на Големите американски езера с летни валежи, а по тропичния фронт /разделящ тропичните от екватариалните въздушни маси/ особено през преходните сезони се проявява: свирепи циклони /урагани с нежни имена - Хилда, Бетси, Катрин и др./, започващ: от Карибско море и със северна траектория,причиняващи огромни материални щети.

3. Океанските течения - имат противоположна проява по западното и източното крайбрежие:

- по западното крайбрежие в северната му част влияние оказва топлото северотихоокеанско течение/продължение на течението Курошио/ Куросиво идващо откъм югоизточните брегове на Азия/, което омекотява и овлажнява климата - станция Ситка /на 57°с.ш./ има средна януарска температура 1,2°С /докато в ст.Хебрън на п-в Лабрадор тя е -20,8°/,а годишните валежи са над 2000мм със зимен максимум. Върху южната част на това крайбрежие влияе студеното Калифорнийско течение, което силно осушава климата /поради стабилната термична инверсия и въздушна стратификация над студените течения, парираща конвекцията на въздушните маси и образуването на валежоносни облаци/ и е причина за образуването на вътрешноконтинентални пустини в извънтропичното пространство - в затворените между главните вериги на Кордилерите плата и басейни /пустините Невада, Мохаве и Xийла/

- по източното крайбрежие - обратно, в северната част влияние оказва студеното Лабрадорско течение, което освен че осущава още и допълнително охлажда климата /примерите със станциите Хебрън и Ню Йорк/, а в южната част влияе топлото течение Гълфстрийм, носещо много влага откъм Карибския басейн и Мексиканския залив и обуславя летен максимум на валежите под влияние на проявяващия се по това крайбрежие летен океански мусон.

II. Климатични пояси – почти всички, с изключение на екваториалния:

1. Полярен /Арктичен/ - обхваща целия о.Гренландия,Северноамериканския арктичен архипелаг и крайбрежието на континента отвъд полярната окъжност -отрицателна средногодишна температура /до под -12°С/,средна юлска до 5°С,валежи 200мм предимно от сняг, съвременно континентално заледяване, дълбоко развита геокриолитозона /вечна замръзналост на земната повърхност - до 400м/.

2. Субполярен /субарктичен/- широк пояс между полярната окръжност и 55 паралел с.ш. - отрицателна ср. год. температура, ср. юлска 5-10°С, морско влияние в крайните западни и източни части и континентален в средните - ср.ян. темппература. по Тихоокеанското крайбрежие -15°С, по Атлантическото -20°, а във вътрешните части -30°C,  валежи под 400мм от слаба циклонална дейност по арктичния фронт /разделящ полярните от умерените въздушни маси /с летен максимум/.

3. Умерен - между 60°-50° /55°/ на север и 42° на юг. Поради големи различия се поделя на 4 климатични области от запад на изток както следва:

- Тихоокеанска- мек, влажен климат с топло океанско влияние, обилни валежи /над 1500мм – 2000мм/ със зимен максимум, намаляващи в южна посока - ст.Ситка /57°с.ш./ср. год. температура 6,9°С и валежи 2212 мм и ст. Ванкувър /49°с.ш./ - съответно 11,2°С и 1572MM..

- Планинска - обхваща Кордилерите с планнски ледници над 1000м височина на север и над 2500м на юг при обилни валежи по западните склонове.

- Континентална - Канадската равнина и Големите американски езера -сурова зима /от сибирски тип/, устойчива снежна покривка, умерено топло лято /ср. юлска до 20°С, валежи 500-600мм с летен максимум - ст.Уинипег ср.год.температура 1,7с ср.ян.   -19,4° и ср.юлска 19,4°С /голяма годишна амплитуда/.

- Атлантическа - с характерна мусонна циркулация - студена зима под BЛИЯние на континенталния мусон с нахлуване на полярни въздушни маси откъм Хъдсъновия залив /"хладилник" на Северна Америка/ и не много топло ,но валежно лято под влияние на океанския мусон - ст.Ню Йорк ср.год. температура 11,1°С, ср.януарска -0,8°, ср.юлска 22,8°С и год.валежи 1.090мм, сравнително равномерно разпредели

4.Субтропичен - между 40°-42° и 30°с.ш.. Поделя се също на 4 области:

- Тихоокеанска- топла, дъждовна зима /в Калифорния не пада сняг/ и горещо, сухо лято /под влияние на студеното Калифорнийско течение/ - год.валежи Сан Франсиско 586мм.

- Планинска /Кордилерите/ - по-ниски температури , но оскъдни валежи със зимен максимум, продължителен сух летен период- вътрешноконтинентални пустини и полупустини.

- Континентална – Големи равнини, Мисисипската и Мексиканската низина- сравнително студена зима с влияние на умерени континентални въздушни маси и топло валежно лято в влияние на тропични въздушни маси от Мексиканския залив.

- Атлантическа- източните склонове на Апалачите и крайбрежието на юг до п-в Флорида - мусонна циркулация със суха зима при континентални въздушни маси и обилни валежи през лятото под влияние на тропичен океански вуздъх и на  топлото течение Гърфстрийм.

5. Тропичен - между 30° и 12°с.ш. и обхваща южната стеснена част от континента, п-в Флорида и Антилските острови - под целогодишно господство на тро¬пичните въздушни маси, носени от североизточните пасати и поради това по за¬падното тихоокеанско крайбрежие е сух, също и  влияние на студеното Калифорнийско течение/, полупустинен във вътрешните области на Кордилерите /Мексиканска месета/ и влажен тропичен по източното крайбрежие и остррвите с постоянно Високи температури /24°-28°/, малки амплитуди ,изобилни валежи и проява на урагани през преходните сезони.

6.Субекваториален - на юг от 12° паралел /Никарагуа, Коста Рика и Панама/ с двойно океанско влияние - на североизточните пасати през зимата и на югозападните екваториални мусони през лятото поради това тук падат най-големи валежи в целият континент – около 6600 мм в ст. Сан Хуан дел Норте / Никарагуа/.

Води на сушата

I.Отточни области и по-големи реки-  територията на Северна Америка се отводнява към 3 отточни области – басейна на Тихия океан на запад, Атлантическия океан на изток и Северния ледовит океан на север. Главният вододел на континента: се прокарва по билото на Източната главна верига на Кордилерите /Скалисти планини,  а вододелът между Атлантическия и Северния ледовит океан е нисък и минава по плоски възвишения и заблатени равнини на Канадския щит.  Реките от Атлантическия басейн имат почти изцяло плувиален режим /дъждовно подхранване/ с лятно пълноводи и зимно маловодие, а от басейна на Сев.лед.океан и планинските области – нива на плувиален /снежно-дъждовно подхранване/ и само в областите със съвременно  заледяване имат нивално-глациален режим /от снего- и ледотопене/ с пролетно или пролетно-лятно пълноводие и есенно/есенно-зимно/ маловодие.

1.Реки от Атлантическия басейн/отточна област/: 

Мисисипи - извира от невисоки ридове на границата между Канадския щит и Мисисипската плоча, но с големия десен приток Мисури /от Скалистите пл./ е най-дълга 6418км/ и най-пълноводна в континента /трета по дължина след Нил и Амазонка/, известна с индианското прозвище "баща на водите" – влива се чрез голяма делта в Мексиканския залив; р.Сейнт Лорънс - извира като Сейнт Луис от Канадския щит западно от Горно и по течението си отводнява басейна на Големите американски езера - влива чрез едноименен дълъг естуар/северно от п-в Нова Шотландия/в Атлантическия океан; Апалачки реки – р.Охайо, най-дълъги пълноводен ляв приток на р.Мисисипи, а пряко заустващите в Атлантическия океан са къси, но също много пълноводни и най-известна е р.Хъдсън,пресичаща Ню Йорк.

2. Реки към  Северния ледовид океан- дълги, пълоноводни, но през зимата замръзват за 6-7 месеца: р.Мъкензи - втора по дължина /4240км/,отводнява езерата Атъбаска, Голямо робско и Голямо мече езеро и се влива чрез делта в едноименен залив на Боуфъртово море; р.Съскачиуан – отводнява ез.Уинипег  под името Нелсън в Хъдсъновия залив.

3. Реки към Тихия океан-  сравнително по-къси поради близко разполо¬жен главен вододел и по-маловодни поради сух климат във вътрешните платовидни области на Кордилерите: р.Юкон - най-дълга и пълноводна - отводнява големия Юконски басейн /3180км/има нивално-глациален режим и замръзва за 7 мес., влива се чрез делта в Берингово море; р-Колумбия с големия си ляв приток р.Снейк пресичат Колумбийското плато, имат голям хидроенергиен потенциал и удобни тесни долини за хидростроителство;  малките реки Сакраменто и Сан Хоакин отводняват Голямата Калифорнийска долина и се вливат чрез общо устие в залива Сан Франсиско; р.Колорадо /"Оцветената река" на испански/- пресича полупустинното Колорадско плато, образувайки известния Голям каньон и по-надолу по течението - пустините Мохаве и Хийла и се влива в Калифорнийския залив /проблем е пресъхването й/

II.Езера

Многобройни големи и малки сладководни езера в тектонски котловини, преодълбани от континенталния ледник на границата между Канадския щит и Мисисипската плоча и върху самия щит, запълнени с ледникови води при оттеглянето на плейстоценския ледник - от всички най-голяма водна площ и обем има групата на Големите американски езера /обща площ 246400км²/- включва 5 големи и 1 малко езеро, подредени от запад на изток както следва: Горно езеро – най-голямото по площ сладководно езеро на Земята /82400км²/, Хюрън, Мичигън, Сейнт Клер /най-малкото в групата/,Ери и Онтарио /между двете е Ниагарският: водопад- 49м/ - оттичат се чрез р.Хейнт Лорънс Други големи езера тук са: Голямо Мече езеро /31080 км²/ , Голямо Робско езеро /28000²/.Уинипег/24390км²/ Атъбаска /7920км²/ и многобройни малки, някои от които безотточни /но сладководни поради слабото изпарение при студения субполярен и умерен климат/.

2- Многобройни солени безотточни езера в Големия басейн, от които с най-големи размери е Голямато солено езеро /Грейт солт лейк/- реликтно, остатъчно/ от някогашното много по-голямо плейстоценско наричано Бонвилско езеро, което е било отточно на север към р.Снейк;  ез.Чапала и други по-малки солени езера Мексиканската месета.

3. Многобройни солени лиманни и лагунни езера по Атлантическия бряг на юг с Ню Йорк и по брега на Мексиканския залив;

4. Няколко вулкански езера в кратерите на угаснали вулкани в Кордилерите;

5- Карстови езера„ от които най-известно е ез.Окичоби на п-в Флорида;

6. Тектонските криптодепресионни езера Никарагуа и Манагуа в Средна Америка и други.