Общ преглед на почвите,растителността и животинския свят на Северна Америка

Почвена покривка – основните закономерности във формирането и пространственото разпределение на основните почвени типове, свързани с климатичните различия и особеностите на релефа и скалната основа, обуславят тяхното зона редуване в северните части на континента и меридионално в средните и южните както следва;

1.тундрови блатни почви- в най-северните части при субполярен климат върху геокриолитозоната, простиращи се на юг до Голямото мече езеро и около Хъдсъновия залив;

2.подзолни почви – широка зонална ивица южно от тундровите, при хладен умерен климат, под иглолистните и широколистните гори на северноамериканската /канадска/ тайга;

3. сивокафяви и кафяви горски почви- в меридионални ивици в Апалачите , Големите равнини и подножието на Скалистите планини на запад, при по-топъл умерен климат и по планинските склонове при субтропични климатични условия;

4.черноземи - върху льосови покривки в Централните равнини и съседната  ниска ивица от Големите равнини, при топъл умерен и субтропичен климат летен валежен максимум, под  тревистите формации на прериите;

5.алувиално-ливадни почви - широка ивица около Мисисипи;,

6.канелени горски почви и тера-роса /върху карбонатни скали/ - в Тихоокеанската субтропична климатична област с характерна смяна на мека валежна зима и продължително сухо горещо лято;

7. сивоземи, солени и скелетни почви- при сух умерен , субтропичен и тропичен климат във вътрешнопланинските пустини и полупустини;

8. червеноземни и латеритни почви - при влажен тропичен и субекваториален климат и червенркафяви глинести почви по планинските склонове;

9. планинско-ливадни почви - във високите части на планините при по влажни условия и скелетни почви най-високо под снежната граница при оскъдна растителност /почти полярни условия - лишеи и мъхове/.

 

Растителна покривка

Отнася се към 2 флористични области: Холарктична, сходна с Европейската и Неотропична - с Южноамериканската,с граница помежду им приблизително по 30° паралел. Характерно е разпределението на иглолистни гори в Кордилерите и широколистни и смесени в Апалачите, дължащо се на самостоятелното им развитие през терциера, когато Големите и Централните равни са били заети от водни басейни между двете планински области,  а растителността в Неотропичната област се разделя на Мексиканска ксерофитна и Карибска горска. Общо за континента са известни 30000 вида растения с много ендемити и реликти. Средища на реликти са Калифорния и Апалачите,където се срещат редица видове от първичната терциерна растителност, докато на север и в Kopдилерите тя е претърпяла съществени промени от континенталното и планинското заледяване - подобно на растителността вСеверна Европа и Северна Азия.

Растителни пояси- в двете флористични области от север на юг се очертават следните растителни пояси и типове растителност:

1.Тундров пояс - в най-северните крайбрежни части и островите/по периферията/ и субполярен климат - главно лишеи и мъхове, полярни видове треви и храстчета с кратък вегетационен период /под 2 месеца/, както и редки нискорасли дървета джуджета /върба, бреза, хвойна/, пръснати между многобройни дълго сковани от лед блата към лесотундрата на юг.

2.  Лесотундра - тясна ивица южно от тундрата на прехода към тайгата появяват се и някои иглолистни дървесни видове като: черен смърч, бял смърч лиственица.

3. Северноамериканска /канадска/ тайга - широк горски пояс върху Канадския щит до 50°с.ш./равнинна тайга/ от иглолистни: бял бор, червен бор, веймутов бор, канадски смърч, балсамова ела /произвежда се канадски балсам от смолата/ широколистни дървесни видове: жълта бреза, книжна бреза /индианците правят лодки/ балсамова топола, липа и др. В Кордилерите тайгата слиза по на юг - по Тихоокеанското крайблежие дори до 42°с.ш.- /планинска тайга/ с характерни видове:  дъгласова ела, обикновена секвоя, гигантска секвоя /мамутово дърво -  височина до 80-100м и диаметър до 10м, продължителност на живот до 4000год./ туя, жълт бор и др.

4.Широколистни и смесени гори - широк пояс на изток от Мисисипската низина до Атлантическия океан, включително  и Апалачите с характерни за умерения климат видове като: американски дъб и бук, черен орех, кестен, магнолия, американска топола и др., както и за субтропичния и тропичния климат видове по на юг като : платан, бамбук, палми, блатен кипарис, червено гумено дърво /хикория/,а в южните части на п-Флорида, делтата на Мисисипи и блатистия бряг на Мексиканския залив - влаголюбива мангрова растителност.. 

5. Степен пояс - с меридионално простиране във вътрешните равнинни части южно от тайгата като обхваща Мисисипската низина, Централните равнини и съседното ниско стъпало на Големите равнини - обширни тревисти пространства известни като прерии с видовете треви: грама, бизонова, мескитова, които става по-дребни, редки и сухи към Скалистите планини, а гори има само покрай реки /галерийни гори/-

6.Полупустинна оскъдна предимно храстова растителност от ксерифитни халофитни /соленолюбиви/ видове - във вътрешните сухи плата на Кордилерите и около солените езера /Големия басейн/.

7.Ксерофитни /сухолюбиви/ дървесни формации от вечнозелен дъб, известен с наименованието чапарал в южните части на Щатските Кордилери   и кактуси до 10м, столетници, юка, бодливи мимози, мескитово дърво по Мексиканската месета /от кактусите се прави разхладителното питие пулке/-

8.Вечнозелени тропични гори от: декоративна кралска палма, банани, дървсни папрати, епифити /главно орхидеи/, лиани, махагоново дърво, ароматно дърво др. във вътрешните части на Антилските острови, а по крайбрежията - мангови гори.

Животински свят

Подобно на растителността се отнася към 2 фаунистични области: самостоятелна наричана Неоарктична поради характерен гигантизъм на някои видове, сходна до голяма степен с Палеарктичната на Европа и Азия /при съществувалата връзка с тях до неогена/ и неотропична на юг от 20° паралел.

 

I. Типове фауна в Неоарктичната област: 

1.полярна фауна - северен елен карибу, мускусен бик /по заледените острови/, бяла мечка, полярна лисица, бял заек, бяла яребица, в крайбрежните води -  тюлен, морж, гренландски кит,  по скалистите брегове хиляди птици, образуващи т.нар. птичи базари;

2.фауна на тайгата - американски елен уапити, американски лос, снежен козел, снежен овен, мечка, вълк, червена лисица, канадски рис, бобър, катерици.

3.фауна на широколистните и смесените гори: виржински елен, опосум,  мисисипски алигатор, гигантска костенурка, голям брой птици - каролински папагал, колибри /мигрирали от южноамериканската фауна/;

4.фауна на прериите: Големите равнини и полупустинните области на Скалистите планини: бизон, вилорога антилопа, степен вълк койот, лисица, зайци, змии и др.

5.фауна на планинските области в Кордилерите: черна мечка барибал, сива мечка гризли, рис, видра, а по на юг - миризливец, пуйка. / Северна Америка е дала на човечеството пуйката от дивата си природа/.

II. Фауна на неотропичната зоогеографска област -  обхваща южните части на Мексико, Средна Америка, включотелно Антилските острови и има много специфични видове животни: броненосец, свиня пекари, тапир, южноамерикански безгрив лъв пума, ягуар,  няколко вида елени, широконоси маймуни, мравояд, папагали, колибри.